У нас

Соколарите не са бракониери и бракониерството не е единствената причина за изчезването на ловния сокол от България. Това каза пред Агенция ”Фокус” Албена Алексиева от Българска асоциация за запазване на грабливите птици. „Тези еколози могат да пуснат соколите в естествената им среда само чрез соколарски методи, иначе ще се получи като зоопарк, ще се хвърлят храни на птицата и тя няма да знае как да се приспособи и отново ще се върне пред хранилката да чака и да се нахрани, защото иначе не може да оцелее в природата”, каза тя.

Основният проблем е, че бракониерите в България не са соколари, а еколозите се опитват да ги уеднаквят, твърдят от дружеството. На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия в Париж е приела Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, а на 16 ноември е обявила соколарството за живо човешко наследство. „Методите на соколарите не може да са репресивни, не може да са бракониерски”, посочи Алексиева. „Инициативата, която са подели от Фондация „Зелени Балкани” за закупуването на една двойка ловни соколи от Германия и опита за тяхното размножаване, е много похвална, но те не откриват топлата вода, нито измислят супер голямо ноу-хау”, каза още Алексиева.

Основната причина за изчезването на ловния сокол в България е унищожаването на хранителната им база. „Причините са комплексни и да се говори специално за соколарството като основен проблем за изчезването на ловния сокол, е меко казано, абсурдно”, добави тя.

Според г-н Ивайло Клисуров, който е управител на Спасителния център за диви животни на Фондация „Зелени Балкани” и цитиран от Агенция "Фокус": "Минимум 10 години ще са нужни, за да се появи ловният сокол в България отново!". Това си свое мнение г-н Клисуров споделя по повод закупуването на двойка ловни соколи за размножаване.

В интервюто четем още, че минимум 10 години ще минат, преди да можем да говорим за пълното реинтегриране на изчезналия вид ловни соколи в България. Това е едва първата стъпка от цялостната Програмата за реинтродукция на вида в България. Птиците са закупени от Германия със средства, дарени от фирма за екотуризъм и турове за наблюдение на диви животни.
Клисуров посочи, че закупените птици са млади и след 2 години ще станат полово зрели и се очаква индивидите да сформират двойка и да имат поколение. Предстои и внасянето на още 5-6 ловни сокола през 2011 г., с които да се формира родителска група, и след 5-6 години птиците да се пускат свободно в природата. „Ще говорим, че имаме успех, когато повече от 100 птици започнат да живеят на свобода в България”, каза Клисуров. От фондация „Зелени Балкани” разчитат на финансиране по европейски проекти, за да успеят да закупят повече птици от вида.
Ловният сокол е най-едрият вид от 10-те вида соколи, които се срещат в България. Широкоразпространен в миналото, от средата на ХХ век числеността му спада, като особено драстично е намалението през 90-те години. Последното доказано гнездене, при това неуспешно, е през 1998 година. От тогава през последните 15 години се наблюдават само отделни птици, основно извън размножителния период, и се приема, че видът е изчезнал като гнездящ от територията на страната.

Основните причини за изчезването на вида са ограбването на яйца и малки от гнездата и улавянето на възрастните птици от „соколари” бракониери. Загубата на хабитата и намаляването на основната му плячка, лалугерите, също спомагат за изчезването на вида от страната. По тази причина за новодошлата двойка соколи, настанена в Спасителния център, са взети всички необходими охранителни мерки.

Новината от Агенция "Фокус" можете да видите тук: http://www.focus-news.bg/?id=n1463585

Младият лешояд, който вече трети ден е в Сливен, се е преместил в района на Кооперативния пазар, съобщи Дияна Костадинова от Природен парк „Сините камъни". Тя за пореден път изрази притеснение, че хората плашат птицата и тя може да се нарани. От парка отново повториха призива да не се безпокои лешояда, за да може той сам да отлети обратно в Сливенския балкан.

Той всъщност е тя, стана ясно от специалисти от „Зелени Балкани". Благодарение на жълтите крилни марки, птицата бе определена като К01 - млада женска,  излюпена през 2006 година в Екстремадура, Испания и пристигнала в България през месец март 2009 г. Птицата се вижда за първи път след като през октомври бяха отворени вратите на четирите адаптационни клетки във Врачански Балкан, Централен Балкан, местността Каракютюк  в Сливенския балкан и Котленска планина и бяха пуснати общо 26 белоглави лешояди. От организацията дори обявиха конкурс за име на любопитната птица, която си хареса Сливен и обикаля покривите на къщи, блокове и административни сгради.

Лешоядът бе забелязан за първи път в Сливен следобеда на 16 ноември близо до „Двата аслана". На следващия ден избра покрив близо до сградата на лесничейството, а днес вече посети и центъра на града, където, за съжаление, е била подплашена от хора.