Здравейте уважаеми читатели!
На 04.12.2007 г. бяхме приятно изненадани с едно писмо, в което прочетохме, че наши птици са получили заслужено признание зад граница.
Предлагаме Ви част от едно писмо, за да можете и Вие да споделите с нас тази радост.
"Здравейте, аз съм соколар и притежавам женски скитник от вашия развъдник. Искам да Ви благодаря! Обожавам тази птица. Когато я видях за първи път се влюбих в нея. В началото ловувахме фазани и това не беше никакъв проблем за нея. Но тъй като нямаме много фазани тук, а повече врани, след известно време я пробвах и на врани. Още от първия опит тя хвана една. Преди три дни (1 декември) тя хвана един мишелов високо във въздуха и сега я лекувам с антибиотик. Притеснен съм, че ще опита отново. Когато я взех тя не искаше да ловува, а си летеше в небето и всеки път трябваше да я чакам по 30 минути, за да слезе. Сега преследва всичко, което види. Лети с много мощ и е изключително агресивна. Тя е най-агресивната птица, която съм имал до момента. Вчера (3 декември) се опита да хване една гъска."
Получавайки това писмо ние много се развълнувахме. Няма по-хубаво нещо от това да получиш признание за труда си. Разбира се, както винаги се получава в България, признанието дойде извън държавата ни.
Ловните качества и екстериора на всяка птица се наследяват от нейните родители. В случая с нашите красавци и двамата родители са чудесни ловци. Особено мъжкият, който изкара няколко перфектни сезона в Испания за лов на яребици.
Да бъде Соколарство!