Соколи и други хищни птици масово унищожават гълъбите в Старозагорско. В това е убеден адвокатът Искрен Пачаманов. Той се кани да заснеме с камера набезите на соколите и да даде на съд природозащитниците от екосдружението "Зелени балкани". То изградило спасителния си център за диви животни точно в Стара Загора, защото там има богата хранителна среда за хищните им птици, без да е необходимо да се дават пари, смятат гълъбарите.
В града са регистрирани няколко дружества на гълъбовъди. Още през 1982 г. тук бе създаден първият в страната клуб за високолетящи гълъби.
"Само през последния месец ми изчезнаха 17 гълъба. Най-големият им враг е соколът скитник, той си пада най-много по старозагорската порода бели гълъби", твърди Иван Вълчев-Чико, който отглежда в двора си към 180 птици. Повечето от тях са за височинно летене - издигат се на повече от километър височина и остават там с часове, като регистрират рекорди. "Не можем вече да ги пъдим от кафезите, горе ги нападат грабливите птици", жалва се Чико. Преди повече от 15 години продаде апартамента си, за да купи къща с двор, удобен за развъждане на гълъби. Съседът му Стефан Мутафчиев-Руснака има над 300 спортни гълъба. Те правят дълги преходи - често ги пускат от чужбина и те се връщат вкъщи.
"Това е скъпо хоби - селекция, медикаменти, храна, грижи за възстановяване", обяснява Мутафчиев. Той и неговите колеги смятат, че хищните птици, дори и мишеловите, са се озверили срещу птиците им, защото в центъра на "Зелени балкани" ги хранели с гълъби и те свиквали с тази храна. А един добър спортен гълъб може да стигне и до цена 1000 лв.
Ако на един овчар мечка му изяде овцете, получава обезщетение, нас кой ще обезщети, ядосват се старозагорските гълъбари. В същото време еколозите получавали пари от Европа, за да развъждат враговете на техните гълъби.
"Едно дело срещу нас би било добра реклама, но гълъбарите наистина се вдетиняват с хобито си", смята управителят на спасителния център за диви животни "Зелени балкани" в Стара Загора Ивайло Клисуров. Той категорично отрича твърденията, че техният център създава проблеми на гълъбите и техните стопани. По данни на Клисуров годишно през центъра преминават средно по 1045 пострадали птици, от които 450 се пускат на свобода, но не всички са грабливи. В района на област Стара Загора пускали около 50 пернати на година.
"Соколът скитник е защитен от закона, но ние нямаме специална програма за него, грижим се за такива птици само ако са попаднали в беда. Пускаме в природата още мишелови, блатари, керкенези, малък орел. Докато са при нас, ги храним с мишки и плъхове, еднодневни пиленца и патешки и пилешки шийки, но никога с гълъби", категоричен е Клисуров.
"Зелени балкани" заедно с Института по биологично разнообразие и екосистема при БАН изпълнява програма за възстановяване на популацията на ловния сокол в България, защото тази птица у нас е изчезнала от двайсетина години. "Вече внесохме две двойки ловни соколи от Словакия и Германия и тепърва чакаме поколение от тях, но тази програма е в началото си и няма как да е повлияла на гълъбите", казва екологът. Всяка от двойките струва по 900 евро, програмата ще се смята за успешна, когато в България започнат да гнездят между 100 и 200 ловни сокола.
На свой ред еколозите пък обвиняват гълъбарите, че търсят начини да унищожават соколите - били слагали отрова в перушината на гърба на стари или болни птици, някои дори "бронирали" птиците с рибарски кукички, за да умре соколът в страшни мъки, ако изяде такъв гълъб. Старозагорските любители на гълъбите, естествено, на свой ред отричат да действат с подобни методи, но не крият омразата си към соколите. (24 часа)
Новината можете да прочетете тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=878325
Лично мнение: Всеизвестна е страстта на гълъбарите към техните питомци. Те, наравно със соколарите винаги са с отправен в небето поглед. Както се казва: "Гълъбар и соколар гърбави няма."
Лоша и за съжаление честа практика, особено в южна България, е да се мажат с пестициди перата на обикновените гълъби и, когато се забележи в небето хищник, да се пускат тези гълъби, за да бъдат уловени. След като хищната птица хване и отнесе плячката си на някое високо място, секунди след като започне да скубе перата й тя пада мъртва от отровата, полепнала по перата на гълъба. Тази практика се използва с изумителна вещина от гълъбари и стопани на дребен дивеч, поради високата си ефективност. Друг метод за справяне с ловуващите птици е употребата на корда и няколко рибарски "тройки", надлежно прикрепени към тялото на обикновен гълъб, който се пуска при наличието на хищник в небето. Тази целенасочена жестокост се практикува както у нас, така и в Македония от вманиачени гъбари.
Хищната птица е защитена от закона. Тя ловува ежедневно и веднъж пропуснала е обречена на гладна смърт. Наравно с вътревидовата и междувидова конкуренция, за местообитание, хранителна база и брачен партньо, за нея всеки ден е борба за живот в буквалния смисъл. За нея всеки ден е оцеляване.
И, ако соколарските птици и гълъбите се прибират след полет на топло и имат възможност да се нахранят и напоят, дивата хищна птица е оставена на настроението на природата, да устоява на бури, ветрове, студ, жега и не на последно място, на благоволението на човека.
Снимката е взета то сайта: www.galabite.com