Фрида (с номер К06) е млад белоглав лешояд, излюпен през 2008 г. в Албакате, Испания. Пилето пристигнало в България през март 2009 г. и е част от пилотна петгодишна програма за възстановяване на белоглавите лешояди като гнездящ вид в Стара планина. През октомври 2010 г. Фрида била пусната да лети на воля в района на Сините камъни. Тя решила да разшири кръгозора си и потеглила към Турция. Там обаче я застигнала зла орис. Била е открита с простреляно крило в Турция. За случая се обадили унгарски еколози. От януари те се опитват да я докарат на родна земя.
В един мразовит януарски ден селяни край Одрин я открили да лежи окървавена и да се мята в безсилие. Оказало се, че е простреляна от бракониерска пушка. Фрида извадила късмет, защото трите сачми в крилото й не били засегнали костта.
За нея се погрижили турските власти и ветеринарни лекари от Истанбулския университет. През февруари 2011 г., въпреки усложнената поради шапната забрана обстановка в Турция и благодарение на съдействието на Националната ветеринарномедицинска служба птицата е успешно върната обратно в България и настанена под карантина в Спасителния център за диви животни към “Зелени Балкани”.
На 27 април Фрида ще бъде тържествено изпратена обратно в дивата природа - поканени са всички хора, които са участвали в спасяването й. Преди да бъде транспортирана към Сливен, на птицата ще бъде поставен GPS/GSM предавател. За да могат еколозите да проследяват птицата беглец в нейните митарства.
До момента със съдбата на Фрида са се ангажирали десетки неправителствени организации и държавни институции - Министерството на околната среда и водите на България, Министерството на околната среда в Турция, Националната ветеринарномедицинска служба, ГКПП Капитан Андреево, Истанбулския университет. (24 часа)
Новината може да проследите тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=865480
Лично мнение: "Неволите на испанските лешояди не започват и не спират тук", коментира Павел Якимов, председател на Соколарската Асоциация. "Това засяга и тепърва ще засяга още повече и други подобни проекти, в които има хищни птици. От момента, в който животните бяха настанени във временното им жилище в спасителния център се видя много ясно, че техните проблеми тепърва започват. Беше излъчен рекламен филм за случилото се, като за всяко наблюдателно око бе видно, че съдбата на тези птици ще бъде трудна. От условията, в които животните бяха гледани по време и след карантинният период се разпознаваше липса на вещина по отношение на настаняване и подходящи грижи.", допълни още Якимов. "В прекалено малка и неподходящо аранжирана воалиера бяха натъпкани като сардини всички лешояди. Липсваха подходящи кацалки, подходящо покритие на пода, пространство, за да разтворят птиците криле и тн. Така не бива."
"Не поставям под въпрос възможностите и желанието на колегите да помагат на животните. Това е благородна кауза и ние я приветстваме. Но, когато става въпрос за хищни птици е безумие да се прилагат, вместо установените соколарски приьоми, доказали своята приложимост векове наред, разни импровизирани, вредни, че даже и забранени методи, които пряко засягат целостта на птиците. А както знаем и успехът при последващи дейности по тяхното разселване, защото така се уврежда тяхната психика. Отдавна не бяхме виждали такова масово унищожаване на махово и опашно оперение, поради неподходящите условия за гледане." - продължи Якимов. "Колегите трябва да разберат едно много важно нещо. Ако продължат да се инатят и все така упорито се придържат към досегашните си методи, всички усилия по отношение на програмите за хищни птици са обречени на провал. Вече сме свидетели на първите щрихи - лешоядът, който се обърка и предпочете Сливен, вместо естествената си среда, циганската одисея на другото отвлечено животно и тн. Обръщам се към нащите уважавани колеги - готови сме да подадем ръка и да помогнем със знания и опит. В името на добруването на хищните птици винаги сме били отворени за диалог."
Остава отворен въпросът, защо услужливо подадената ръка се отхвърля с такова пренебрежение, предвид опитът на хората от Асоциацията.