ІІ-ро ловно-рибарско изложение в НДК
24-27 септември 2009 година. НДК
Поредният "ловен" фестивал и поредната цветна ловна палитра бе изкарана пред погледите на многото желаещи да се запознаят с всевъзможните нововъведения, такъми и "гъдели" от съвременният лов и риболов. Дрехи, оръжия, аксесоари, безчет нужни и ненужни глезотии за все по-претенциозните български ловци красяха щандовете на софийското ловно изложение. Шарените щандове привличаха посетителите с цените и интересните артикули. За всеки вкус имаше по нещо.
В допълнение на това многообразие, достойно място бе отредено и на алтернативните видове лов - тези с хищни птици и лъкове.
На богато украсеният и с вкус аранжиран щанд грееха лицата на няколко от най-страстните привърженици и поддръжници на древният лов с хищни птици. Членовете на БАЗГП бяха изложили на показ не само задължителната екипировка, но и нещо повече - самите си птици. До скоро невиждано по рода си, представянето на част от ловната ни култура очакваше гостите на изложението в НДК. Живите хищници красяха цялата площ зад щанда.
Анани, Пламен и Павел обградени с част от своите питомци
Разнообразието от видове, цветове и възраст от двата пола караха фотоапаратите и телефоните да не спират да снимат. Големи и малки се трупаха около соколарите, а те едвам успяваха да отговорят на многото въпроси, с които ги отрупваха любопитните посетители.
Много бързо соколарският щанд се превръщаше в най-сериозната атракция на изложението. За голяма радост на всички беше предоставена възможността при желание хората да се снимат с някоя от птиците. Най-снимани се оказаха Снежко, Шахаб и Туюк. Те украсяваха всяка направена снимка. Най-голяма радост изпитаха децата. За повечето от тях, които нямаха опит в държанто на хищна птица на ръкавица, имаше кратък курс на обучение. Анани Любенов с вещина и спокойствие помагаше на малки и големи да направят
някоя паметна снимка и така запечатат завинаги едно изумително преживяване.
За ценителите на алтернативният лов имаше голямо разнообразие от оборудването за птицата и соколаря. Досетливи наблюдатели установиха, че една значителна част от соколарската екипировка съвсем спокойно можеше да послужи и на ловците на пернат дивеч, както и на запалените риболовци. Соколарски чанти, елеци, но най-вече соколарските дисаги, които за пръв път се появяваха на българска територия, впечатлиха ловната общественост. Попаднали веднъж на мушката на будните ловци соколарските дисаги бяха изкупени за минути, като с това изненадаха най-вече самите соколари. Предпочитани бяха дисагите от ветробранна материя (т.нар. кордура), но за по-изисканият вкус имаше и подобрена кожена версия. Множество разнообразни качулки, ръкавици за всеки вид птица и сезон, соколарски чанти, стойки, транспортни клетки, телеметрия за соколи и кучета, звънчета, вирбели, кантари и още много, много други нужни предмети и екзотични атрибути бяха предоставени на любопитните гости.
Щандът на БАЗГП - "от пиле мляко" за всеки соколар
Двата щанда на алтернативните ловци - тези със соколи и лък - привличаха посетителите със своите функционални и уникални аксесоари. За по-осезаемо влияние багатурите предвидливо бяха заложили своето тайно оръжие - чаровната Поли, която внасяше допълнително обаяние сред опънатите прабългарски лъкове.
Разбира се, "нежната" соколарска част не отстъпваше нито по красота, нито по обаяние и разнобразие, както от двукрак, така и от пернат характер.
Осем пернати дами и петима пернати господа, наравно с петима от своите двукраки колеги достойно отстояваха чаровните позиции на Соколарската Асоциация. В потвърждение на това още много снимки с малки и големи гости бяха направени пред Соколарският щанд наравно с представителите на соколарската гилдия.
Анани и Пацо - "в свои води"
Съседният щанд - "Багатурите" на Райчо Гънчев бяха изложили своето "тайно оръжие". Не е за продан, вече попитахме!!!
Нашите момичета непрестанно и неуморно озаряваха с чаровните си усмивки Соколарския ъгъл. Без тяхното свежо присъствие дейната работа на Асоциацията би изпаднла в летаргичен сън. Енергичните и отдадени Роси и Меги бдяха над птици и гости като "грижовни орлици над гнездо".
Снежка Роси, Меги и Снежка - трите очарователни грации
Винаги нащрек, координаторът за средна България, Пламен Пенев следеше всичко, което ставаше наблизо. Като един опитен соколар, г-н Пенев за пореден път показа своята всеотдайност и познания в разговорите с многото желаещи, посетили това изложение и Соколарският щанд.
Вечно бдящият Пацо с Юрта на ръка, а до него на стойка са Шахаб и Петрол
Анани Любенов бе любимецът на децата. Усмихнат и винаги с детска закачка, той умело предразполагаше всички дошли да се запознаят с пернатите ловци. Деца и големи с внимание и интерес попиваха казаното от Анани.
Анани с вещина и обаяние показва на деца и възрастни живите соколи
Част от децата, които успяха да споделят радостта от това "да ти кацне птиче на рамото".
Туюк като истинска снежна принцеса позираше с ценителите на красотата и доказваше своето предпочитание към отбраното общество. Бизнесмени, университетски преподаватели, професионални ловци и много деца бяха само част от обектите на нейния интерес.
Децата бяха нашият най-безкористен коректив. С голям интерес, много усмивки и още повече въпроси те ни помогнаха да разберем колко още по-нужно е Соколарството за днешното общество.
Туюк, Юрта, Шахаб Петрол Снежко Хариет
Като величествени статуи в очакване на следобедната тренировка седяха на стойките си соколарските птици.От красиви по-красиви те привличаха погледите на минувачите. Мнозина се спираха иотрупваха с въпроси Българските Соколари.
Хариет Хари (№3)
Новопристигналата Хариет се кипреше пред ококорения поглед на бъдещия си жених, особняка Хари. Само тя бе в състояние да привлече погледа на №3, който до нейното пристигане седеше намусена на стойката си. ...Какво ли не правят жените...!
По време на многочасовите занимания и разговори със стотиците посетители се случваше част от колегите да се изморят. Но точно в тези моменти, като освежаваща доза силно кафе излизаше Анани Любенов. Неговите безспирни шеги и добродушни закачки с колегите и посетителите на изложението развеселяваха всички, а настроението се предаваше и на съседните щандове.
"Душата на компанията" - Анани - винаги усмихнат и приветлив, все ще намери нещо, с което да развесели околните и неусетно да разсее умората от деня.
Павел подрежда отрупаната витрина Малка част от изложените на показ качулки
Една от малките ни любимки, Деничка, със своята майка, нашата колежка Бубето, наблюдават с неподправен интерес екзотичния чаровник Шахаб (Падаща Звезда).
Мариета, Пацо, Павел, Анани, Митко Палавият Анани, доволен и усмихнат, след като е придърпал Мима
Като обобщение може да се каже едно. За пореден път присъствието на Соколарската Асоциация доказа нуждата от действия в посока към узаконяване на Българското Соколарство. Големият интерес сред посетителите показа, че нашите предци не са забравени и мнозина знаят, че Соколарството е било развивано от векове по нашите земи, от където се е предало към Европа.
За наше съжаление, в същата тази Европа и по цял свят повечето държави са узаконили най-екологичният вид лов - този с хищни птици. Докато ние, бидейки един от първоизточниците му, поради липса на национална гордост и поддръжка на родовата памет и интереси, сме принудени да седим като наказани в ъгъла и да завиждаме на всички онези страни, които са взели от нас и положили в законодателствата си тази уникална, многовековна наука, наречена Соколарство.
За нас остава само надеждата, че някой ден ще се намерят достойни българи, които да поставят на преден план родното, българско и исконно за свой флагман. Така всички у нас и по света ще разберат, че България не само има кисело мляко и розово масло, но и нещо повече - родова памет!
Шахаб, Туюк, Анани, Юрта, Пламен, Павел, Петрол, Снежко, Хариет