Снимка и хиляда думи

09 март 2008
Бил Тейлър

Unlike a pet, a falcon does not love its owner. It is simply opportunistic – and ready to \'stoop\' at any moment

 

 

TheStar.com - Ideas - A picture and a thousand words

Writer Bill Taylor encountered Plamen Penev (left) and Pavel Yakimov with their falcons near the Alexander Nevsky Cathedral in the Bulgarian capital of Sofia.

Днес, по нов стил празнуваме деня на св. мчк. Трифон. Малцина знаят, че този православен светец е покровител не само на лозята, но и на малката общност на Соколарите.

Според древното предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица, разказва пред Sokolarstvo.eu председателят на Българската асоциация за запазване на грабливите птици Павел Якимов.
За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев от рода на князете Патрикееви. Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.

Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога!", а после му показал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора. Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

Честит празник, скъпи български Соколари!

Здравейте уважаеми читатели!

На 04.12.2007 г. бяхме приятно изненадани с едно писмо, в което прочетохме, че наши птици са получили заслужено признание зад граница.

Предлагаме Ви част от едно писмо, за да можете и Вие да споделите с нас тази радост.

"Здравейте, аз съм соколар и притежавам женски скитник от вашия развъдник. Искам да Ви благодаря! Обожавам тази птица. Когато я видях за първи път се влюбих в нея. В началото ловувахме фазани и това не беше никакъв проблем за нея. Но тъй като нямаме много фазани тук, а повече врани, след известно време я пробвах и на врани. Още от първия опит тя хвана една. Преди три дни (1 декември) тя хвана един мишелов високо във въздуха и сега я лекувам с антибиотик. Притеснен съм, че ще опита отново. Когато я взех тя не искаше да ловува, а си летеше в небето и всеки път трябваше да я чакам по 30 минути, за да слезе. Сега преследва всичко, което види. Лети с много мощ и е изключително агресивна. Тя е най-агресивната птица, която съм имал до момента. Вчера (3 декември) се опита да хване една гъска."

Получавайки това писмо ние много се развълнувахме. Няма по-хубаво нещо от това да получиш признание за труда си. Разбира се, както винаги се получава в България, признанието дойде извън държавата ни.

Ловните качества и екстериора на всяка птица се наследяват от нейните родители. В случая с нашите красавци и двамата родители са чудесни ловци. Особено мъжкият, който изкара няколко перфектни сезона в Испания за лов на яребици.

Да бъде Соколарство!