А.Алексиева: Само благодарение на соколарски методи, птицата може да се интегрира в природата
Соколарите не са бракониери и бракониерството не е единствената причина за изчезването на ловния сокол от България. Това каза пред Агенция ”Фокус” Албена Алексиева от Българска асоциация за запазване на грабливите птици. „Тези еколози могат да пуснат соколите в естествената им среда само чрез соколарски методи, иначе ще се получи като зоопарк, ще се хвърлят храни на птицата и тя няма да знае как да се приспособи и отново ще се върне пред хранилката да чака и да се нахрани, защото иначе не може да оцелее в природата”, каза тя.
Основният проблем е, че бракониерите в България не са соколари, а еколозите се опитват да ги уеднаквят, твърдят от дружеството. На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия в Париж е приела Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство, а на 16 ноември е обявила соколарството за живо човешко наследство. „Методите на соколарите не може да са репресивни, не може да са бракониерски”, посочи Алексиева. „Инициативата, която са подели от Фондация „Зелени Балкани” за закупуването на една двойка ловни соколи от Германия и опита за тяхното размножаване, е много похвална, но те не откриват топлата вода, нито измислят супер голямо ноу-хау”, каза още Алексиева.
Основната причина за изчезването на ловния сокол в България е унищожаването на хранителната им база. „Причините са комплексни и да се говори специално за соколарството като основен проблем за изчезването на ловния сокол, е меко казано, абсурдно”, добави тя.
Според г-н Ивайло Клисуров, който е управител на Спасителния център за диви животни на Фондация „Зелени Балкани” и цитиран от Агенция "Фокус": "Минимум 10 години ще са нужни, за да се появи ловният сокол в България отново!". Това си свое мнение г-н Клисуров споделя по повод закупуването на двойка ловни соколи за размножаване.
Младият лешояд, който вече трети ден е в Сливен, се е преместил в района на Кооперативния пазар, съобщи Дияна Костадинова от Природен парк „Сините камъни". Тя за пореден път изрази притеснение, че хората плашат птицата и тя може да се нарани. От парка отново повториха призива да не се безпокои лешояда, за да може той сам да отлети обратно в Сливенския балкан.