У нас

Нов случай на намерена хищна птица втрещи родните соколари и смути еколози.

Днес следобед в градинката на НДК в София, зад Сити центъра, бе намерена поредната хищна птица, чиято собственост за сега е официално неустановена.

Това е мъжки скален орел, който бил свален на земята от колония врани и намерен от случайни минувачи. Птицата е била с пръстен.

В услуга на късата памет: В продължение на няколко дни по странни обстоятелства в София граждани намираха различни хищни птици. Първата беше женски сокол скитник, уловен от минувачи близо до столичния стадион "В.Левски". Втората птица беше засечена от жител на квартал "Борово". Тя стояла кацнала на балкона без да се притеснява от близостта на човека.

Според председателя на Соколарската Асоциация, Павел Якимов тази птица е ловен сокол от подвида milvipes. В България има само три такива.

Всички намерени до момента хищници са разполагали със затворени пръстени. Предположенията сочат, че и трите животни са собственост на едно и също лице. До този извод се достига поради фактите около тяхното откриване. Намерени са прекалено близо едно от друго, в еднакво лошо физическо състояние с почти идентични поражения.

Според категоричното становище на опитни соколари, птиците не са гледани от соколари, а от хора чужди на соколарският занаят, притежаващи престъпна немарливост.

Екземпляр от вида сокол скитник (Falco peregrinus) беше намерен в центъра на София. Птицата е била намерена вчера от граждани в близост до стадион “Васил Левски”. Уведомена е РИОСВ – София.

Според специалистите хищникът е бил в "безпомощно състояние, с каишки на краката, вероятно избягала от недобросъвестен собственик". По-късно соколът е прибран от експертите и изпратен в Спасителния център в Ст.Загора. Предстои проверка на пръстена, с който е маркирана птицата. Според РИОСВ "най-вероятно, става въпрос за незаконно притежавана птица, придобита по бракониерски начин".

РИОСВ – София изказва благодарност на човека помогнал за спасяването на птицата. Това е г-н Илиян Николов, ученик от Националното училище за танцови изкуства.

Лично мнение: Според официално разпространената информация птицата е с пръстен, който показва нейната идентичност. След като бъде извършена проверка, която ще помогне да се добие правдоподобна информация за произхода на птицата, едва тогава би трябвало да се изкаже експертно мнение или да се даде официално становище. От името на която и да е институция. Не трябва да се борави с теории и предположения.

Предварителните коментари, не информират за реалната принадлежност на птицата, а целят една тенденциозност, каквато е характерна само за непрофесионалисти, каквито се съмняваме, че има сред специалистите на софийската РИОСВ.

Солидарни сме с това, че при установяване на каквото и да е незаконно явление, като например незаконен улов от природата, отглеждане в неподходящи условия и пр., които биха били в разрез с българското законодателство и моралните норми, трябва да се приложи цялата сила на закона, за да може това деяние да не остане безнаказано.

Соколи и други хищни птици масово унищожават гълъбите в Старозагорско. В това е убеден адвокатът Искрен Пачаманов. Той се кани да заснеме с камера набезите на соколите и да даде на съд природозащитниците от екосдружението "Зелени балкани". То изградило спасителния си център за диви животни точно в Стара Загора, защото там има богата хранителна среда за хищните им птици, без да е необходимо да се дават пари, смятат гълъбарите.

В града са регистрирани няколко дружества на гълъбовъди. Още през 1982 г. тук бе създаден първият в страната клуб за високолетящи гълъби.

"Само през последния месец ми изчезнаха 17 гълъба. Най-големият им враг е соколът скитник, той си пада най-много по старозагорската порода бели гълъби", твърди Иван Вълчев-Чико, който отглежда в двора си към 180 птици. Повечето от тях са за височинно летене - издигат се на повече от километър височина и остават там с часове, като регистрират рекорди. "Не можем вече да ги пъдим от кафезите, горе ги нападат грабливите птици", жалва се Чико. Преди повече от 15 години продаде апартамента си, за да купи къща с двор, удобен за развъждане на гълъби. Съседът му Стефан Мутафчиев-Руснака има над 300 спортни гълъба. Те правят дълги преходи - често ги пускат от чужбина и те се връщат вкъщи.

"Аз обичам хората! Никой не ми е длъжен! На мен животът ми даде всичко!" Това са думите на Иван Славков в края на неговите мемоари.

Колко хубаво звучат сега. В такъв момент няма как да не си спомня...

...Иван Славков ни прие в офиса си в един приятен и светъл летен ден. В офиса на Батето бяхме рано сутринта. Бях чакал трепетно този ден, почти като ученичка пред директорски кабинет. В сградата беше тихо. Влязохме и се заизкачвахме по стълбите. Бубето, вярната секретарка на Човека, вече бе отворила вратата на стаята си. "Айде! Очаква ви!", чух топлия й подканящ глас. Тъкмо влязохме, и погледът ми се спря на отворената двойна врата, през която забелязах една фигура в светло сиво сако, която се насочваше към нас. Албена смело мина напред и аз я последвах.

Смутен пристъпих напред, но в този момент се сепнах, че съм все още облечен. Секретарката му ме наблюдаваше внимателно и любезно. В очите й се четеше подкана: "Айде, няма ли да влизаш?!". Несръчно смъкнах якето, закачих го все така непохватно на закачалката и престъпих в светая светих на един от най-известните, най-колоритните, най-противоречивите и най-нестандартните хора, които познавах. Този човек имаше толкова богат житейски опит, че цялото "кралско войнство" да се събереше, нямаше да го мине по лудории, контакти и приятели. Да! Приятели! Сега като седя и слушам, този човек е бил наистина обичан от толкова много хора.