Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Българското Соколарство

Уважаеми колеги, скъпи приятели, съмишленици и партньори,

преди няколко дни от нас си замина един прекрасен човек. Замина си един голям човек и приятел на световното, а така също и на българското соколарство. Почина Франк Бонд - бившият президент на Международната соколарска асоциация. Един от основателите на Peregrine Fund.

Преди ден получих лошата новина от моя приятел Бакит Карнакбаев, Вицепрезидент на МСА за Азия, Африка и Океания.

Лекарите бяха открили рак, но до последно Франк държеше връзка с всички и осъществяваше помощ за соколарите по света. Дори до преди седмици коментирахме различни стратегии.

Макар и на 70 години, никой не можеше да каже, че Франк изглежда на толкова.

 

Скъпи приятели, няма как да предам чувствата, които са в мен. Само мога да кажа, че Франк беше чудесен човек, който винаги ще помня. Той се отнасяше с голямо уважение и разбиране към нашите проблеми. Винаги беше готов и се отзоваваше на всяка една молба. Поддържаше връзка с всички ни и, ако имаше нужда от реакция, той беше човека, който организираше всичко.

Именно по време на неговия мандат бях поканен в две от работните групи в МСА/IAF, в които съм и до днес.

Усмивката му винаги ще се помни.

 

 

Сбогом, приятелю! Ще ми липсваш!

Твой вечно признателен приятел, Павел.

 

 

 

Упокой Господи, душата на Твоя раб и му дарувай тишина и вечен покой в Твоите небесни селения.

 

  

 

Два белоглави морски орела във въздушен бой се "разбиват" на летище

Борещите се орли били в заключена хватка и неспособни да се пуснат. И двата оцеляват


     Два орела при териториален спор във въздуха и със сключена мъртва хватка се сгромолясаха на пистата в Международното летище Дулут тази неделя, 12 май 2013.


Как изглеждат два белоглави морски орли след принудително кацане

     Сигнал за принудително кацане имаше тази събота на международното летище в Дулут. Любопитното е, че това не включваше наличието на самолети. Два морски орела, които се борели в небето, по време на битката се грабнали един друг за лапите с големите си нокти и така, предоставяйки на наблюдаващите изключително рядката възможност за такъв природен спектакъл, не могли да се пуснат на време преди да паднат на пистата. И двете птици оцелели при падането, но останали вкопчени и не могли да се освободят.
     „Орлите понякога се бият за територията си”, коментира за местната телевизия служител към екослужбата на Минесота. „Те се бият в небето, блъскайки се един в друг в опит да хванат натрапника с нокти.

Снимка на преплетените нокти

     „Обикновено се пускат преди да се ударят в земята, но в този случай толкова силно са се захванали и оплели ноктите си един в друг, че не са успели да се пуснат. Но за мен учудващото беше, че двата орела седяха изненадващо спокойни, когато ги хванах заедно и ги поставих в коритото на пикапа”, разказва казва служителят. „Мисля, че те бяха още под въздействието на емоциите от битката и се интересуваха от това кой ще спечели боя, от колкото от моето присъствие.”
     Тъй като достатъчно голяма транспортна кутия не се намира, птиците са оставени в коритото на пикапа, с който трябва да бъдат отведени. Покриват ги с одеяло и якета, и допълнително слагат отгоре им мрежа.
     „На поливината път до рехабилитационния център, настана врява отзад”, продължава екослужителя. „Огледах се и видях нещо пернато да отлита - един от орлите бе преодолял предпазните мерки и успя да избяга. Отлетя без да се притеснява, че беше целия изподран. Другият остана, за да бъде лекуван с антибиотици, течности и обезболяващи. И двата орела се очаква да се възстановят.”, допълва експерта. „Никога не съм виждал такова нещо преди, биещи се орли да се ударят в земята като тези”, завършва служителят.
     В понеделник сутринта птицата била транспортирана до центъра за хищни птици в Университета в Минесота, св.Павел, казва Пеги Фар, от офиса на „Wildwoods”.
     Джули Пондър от Центъра за хищни птици каза, че прогнозите за орела са добри, въпреки дълбоките прободни рани в крака и още една дълбока рана в коремната област.

Очаква се раненият орел да се възстанови

ГРИНДТВ

 

 

Лично мнение: Въздушните битки между хищни птици, особено по време на размножителния период, са обичайна гледка. Не рядко могат да бъдат жестоки, с цел да се прекрати всякаква мисъл за преминаване в близост и се даде урок на други, които евентуално биха помислили да навлязат в чуждата територия.

 

Саудитска Арабия може да бъде едно от най-очарователните места на света, особено ако са те поканили на гости влиятелни хора. Това е и един от най-сигурните начини да разбереш какво е неподправено бедуинско гостоприемство, такова, на каквото са се радвали още първите западни изследователи и пътешественици из Арабския полуостров. Традициите са нещо, на което държат в Саудитска Арабия. Така е било още от времето на първия крал - Абдулазиз, основателя на династията и държавата на Ал Сауд. За него казват, че бил истински боец, но също и визионер, който не се задоволил просто с превземането на една крепост в пустинята, а мечтаел да обедини враждуващите племена в един свещен съюз. На шега бедуините разказват, че Абдулазиз имал два меча.

 

Единия от стомана, с който воювал, а другия от плът и кръв, който използвал след поредното завоевание, когато вземал за жена дъщерята на вожда на победеното племе. Но освен мъдър държавник, боец и визионер Саудитска Арабия била благословена и с достатъчно черно злато, което да промени изцяло бъдещето й.
Въпреки възхода на кралството и изключителното богатство, гарантирано от петролните добиви, истинските саудитци и до днес се чувстват най-добре, когато излизат от климатизирания лукс и отиват на бивак някъде навътре в пустинята. Там, откъдето навремето са тръгнали техните прадеди. С това обичат да впечатляват и гостите си.
Да бъдеш поканен на лов със соколи в пустинята, се смята за голямо уважение, защото този вид забавление е разпространен главно сред благородническите фамилии на Арабия.
Притежанието на такива обучени птици, както и отглеждането на чистокръвни арабски жребци е наистина скъпо удоволствие. Всеки сокол се подчинава на един човек - този, който го е обучил. Той разпознава и следва само неговия глас.
Птицата и човекът прекарват по-голямата част от денонощието заедно и са по някакъв много особен начин привързани един към друг.
Когато те поканят на лов, това, което трябва да правиш, е единствено да стоиш кротко и да наблюдаваш от разстояние. Важното е да не се мяташ истерично напред-назад в опит уж да направиш някакви снимки, защото може да стресираш соколите. Просто мируваш и се наслаждаваш на ширналата се пред погледа ти пустиня и на драматичните опити на плячката да избяга от умелите стрелкания на сокола. Всеки лов със соколи, както впрочем и всички останали важни начинания в Арабския свят започват с пиене на кафе.

 

Соколари и колеги-ловци от 18 страни се събраха в Европейския Парламент в Брюксел, за да представят уникална изложба IAF и FACE (European Federation for Hunting and Conservation): 4000 ГОДИНИ ЛОВНО ИЗКУСТВО. Целта на събитието, съсояло се от 6 до 9 ноември т.г., бе да покаже международните културни аспекти на соколарството. С много вкус бяха подредени снимки, соколарско оборудване, инструменти, книги и исторически артефакти, които да покажат специфичните особености и красотата на изкуството, както и глобалния характер на древното културно наследство.

Изложбата бе шанс за соколарите да се срещнат с колегите ловци, другите природозащитници и най-вече законотворците в ЕС, а за членовете на Европейския Парламент това бе вълнуваща възможност не само да се запазнаят отблизо с това хилядолетно изкуство, но и да придобият по-широка информация за ползите от неговото упражняване.

 

Домакин на събитието бе Богдан Марцинкевич, член на ЕП. Всеки член на общо 742-та представители на ЕП бе поканен да посети четиридневната изложба. Тя бе уважена и от президента на Вътрешната Група за устойчив начин на ловуване към Европейския Парламент – г-жа Вероник Матиу, както и от други парламентарни представители, високопоставени членове на ЮНЕСКО, на националните мисии и посолства, НПО и ловни организации.


Френският и полският депутати от ЕП – Вероник Матиу и Богдан Марцинкевиц поднесоха встъпителни речи, а към тях се присъедини президентът на Съвета по култура и образование в ЕП – Дорис Пак, както и г-н Джовани Бана, вицепрезидент на FACE; главният секретар на FACE – Ангъс Мидълтън и президента на IAF – Франк Бонд.
Жак ван Гервен, уредник на музея Valkenwaard, показа занаятчийски направени качулки. Той представи кратък филм „Соколарството, нашето нематериално живо наследство” за основните контури на вече признатото от ЮНЕСКО соколарство.


Гостите с удоволствие си направиха снимки за спомен със соколи и ястреби, предоставени от белгийският соколарски клуб „Club Marie de Bourgogne”.

За първи път в историята на ЕП се дава разрешение броят на посетителите на изложба да превиши 50 души. Също за първи път представители на фауната бяха допуснати в сградата на Европейския Парламент. Това наистина изключително разрешение, дадено лично от президента на ЕП, е поредното доказателство за уважението, което съвременна Европа демонстрира към древното изкуство, вече разпознатото и от ЮНЕСКО като световно значимо нематериално културно наследство за човечеството.

 

 

 

 

 

 

Почина Кристиян де Куун, един скъп приятел на Българското Соколарство

 

Уважаеми колеги,

с прискърбие ви съобщаваме, че преди броени дни един от най-активните членове на Международната соколарска асоциация, високоуважаваният и обичан Кристиян де Куун, завърши земния си път. След дълго и изтощителна борба коварната болест отне един изключителен човек, соколар и приятел на хиляди съмишленици по света.

Тези от нас, които познаваха Кристиян знаят за неговите изключителни лични и професионални качества, неподправеният морал и високата отдаденост на мисията, наречена "Соколарство".

Мир на праха му!

 

От Управителния съвет на Българска соколарска асоциация за запазване на грабливите птици