По света

САЩ, Небраска, Карни, 2006 година

Дългият път от 16 часа до Денвър, съпроводен от ненормалните мерки за сигурност при прекачването във Франкфурт, не беше достатъчен да смути устрема на делегатите от IAF. Времето прекарано в металната птица остана назад. Първите кацнали на американска земя делегати от бившия източен блок бяха - Ата Ейебердиев и Павел Якимов. След няколко часа пристигнаха Асъйлхан от Казахстан, Абделхак от Мароко, Евгени от Русия и Дмитрий от Естония. Групата се събираше. След немалко часове чакане и многократни безуспешни опити за контакт се установи, че делегата от Тунис не е напускал страната си - не му издали виза. Скоро групата нае огромен бус и потегли от щата Колорадо към Небраска. В далечината се виждаха Скалистите планини, а след тях и откритата прерия. Пред погледа се оживиха героите на Майн Рид и Карл Май. Километрите се редяха един след друг. Желанието по-скоро да зърнат познатите оперени гърбове, застанали по стойките водеше задружната група. Равните открити пространства, до където ти стигне погледа, се разнообразяваха с гонените от вятъра големи топки сухи храсти. Уестърн с мирис на цивилизация. Колонийте прерийни кучета от ляво и дясно на пътя, предизвикваха у всички хищнически помисли. Някой каза: "Да опитаме да хванем!", друг отговори: "Защитени са!", трети допълни: "Не сме индианци, друго ще ядем!" и така с веселби мераците за нещо диво отшумяха.

След неизвестно колко километри и задушевни приказки групата влезе в градчето Карни, щата Небраска. Наближавайки хотела, мина покрай голям паркинг заобиколен от оградена поляна. Там, много хора и огромни джипове вече разтоварваха най-безценния си товар - хищните птици. Накацали по стойките навред се виждаха ястреби, соколи, орли, хариси, червеноопашати мишелови, а на случайния човек му се струваше, че присъства на странна екзотична сбирка. Новопристигналата група, обаче не бяха случайни. Предстояха дни с едни от най-добрите соколари в света. И лов, лов, лов...!

Женският северен сокол се закача               България, Туркменистан, Казахстан

Почти всички бяха тук. Ето ги Патрик и Франсоаз, а Франк, застанал с двата си женски северни сокола на ръка коментираше запалено. По-встрани Гари със семейството си махаше за поздрав, а зад него беше Робърт, загледан в ястребите. Антъни, Ник Фокс, Хосе-Мануел, Антонио и другите също бяха тук. Още колеги продължаваха да идват от цял свят. Скоро малкото градче Карни се превърна в международна палитра от обезумели по хищните птици манияци, които се щураха напред-назад с птици на ръка и весело подкрепяха разказите си с ръкомахане.

Часовете напредваха и утрешния ден започна с лов. Смяната на времето и ранното ставане си оказваха влияние. Доста от делегатите закъсняха. Все пак индивидуалистите-американци не успяха да се отърват от нас, въпреки желанието им. Ловът в Европа се отличаваше от този в Америка. Европейците те канеха да ги съпроводиш, докато американците се криеха един от друг и, ако някой намереше малко водоемче или подходящо място за лов не го споделяше с никой, а отиваше там рано сутринта, изчакваше изгрева на слънцето, след което приготвяше птицата си. Тази предпазливост озадачи всички делегати, но не намали ентусиазма им за лов.

Скитник пикира                 Заход над главите                    Ястребът на Купър в атака

След два дни дойде време да се посети Мечтата на Соколаря - "Peregrine Fund". Чартъра трябваше да вземе присъстващите от Небраска и да ги закара в Колорадо. Заради времевата разлика трима от делегатит на Германия, Туркменистан и България закъсняха за уговорения час.

За техен късмет полетът беше спрян, когато и тримата нахълтаха на летището и след кратък разговор между българския делегат и шефа на летището втория излезе на полосата и спря самолета. На всички беше страшно забавен този прецедент.

След двучасов полет делегатите кацнаха на летището в Колорадо, а автобуси ги откараха до мястото на събитието - развъдниците на най-големият проект в света за хищни птици - Peregrine Fund. Историята му започва преди повече от 30 години, когато група соколари учредяват организацията с цел да възстановят соколът скитник. И успяват. Правителството подкрепя инициативата им и на 23.08.1999 г. тази 25-годишна програма завършва с успех - соколът скитник е изваден от списъка на застрашените видове в САЩ. Успоредно с работата по възстановяването на скитника се развиват и програми за възстановяване на калифорнийския кондор, прерийния сокол и мавританския керкенез. Peregrine Fund се превръща в международно призната институция занимаваща се с възстановяването на редица редки и застрашени видове хищни птици. Безценният опит като соколари помага и на други страни по света със сходни проблеми за решаване. Доказаните соколарски практики по изкуствено размножаване и правилно разселване в природата на излюпените екземпляри надминава очакванията не само на тогавашните опоненти на идеята, но и на самите соколари. В днешно време единствено опитът на соколарите помага там, където има хищни птици.

Обратният път до Небраска беше взет на един дъх. ...И дойде време пак за лов. Всяка сутрин делегатите се групираха и организирано поемаха към царевичните полета за лов на тетреви и патици. Снимки, филми и много материал беше обработен, за да стане факт срещата в САЩ. Обилие от дивеч, спиращи дъха атаки, прекрасни птици - това бяха част от впечатленията на учестниците. Направи впечатление нивото на подготовка на американските соколари. Всички бяха свидетели на изключително високо летящи птици, агресивен подход и стремителни атаки. Разбира се, големите разстояния за никой от местните не бяха проблем. Големите пикапи и джипове пръсваха соколарите из разнообразните терени.

Една седмица в лов и приятелски разговори отмина прекалено бързо. Много полети останаха в сърцата на присъстващите, много снимки и филми бяха направени, а и не малко екипировка беше закупена. Всичко беше прекрасно, но дойде време за обратния път

И както винаги след такива събития се случва, имаше натъжени хора, но и обнадеждени - следващата година, на друго място, но със същите приятели.

Индианските шатри на денвърското летище останаха далече в ниското. На хоризонта вече се забелязваше Атлантическия океан. Европа скоро щеше да приеме своите възпитаници.

Българска неправителствена организация ще представлява страната ни в Международен форум по опазване на грабливите птици.

Българската Асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) ще представлява официално страната ни на започващата в чешкия град Опочно среща на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливите птици IAF (http://www.i-a-f.org/), съобщиха за Интернет Медия БИГ.БГ от Асоциацията. Форумът ще се проведе от 2 до 9 октомври, а Чехия е избрана като страна-домакин заради традиционно силните позиции в този вид ловно изкуство.

Грабливи птици ще охраняват реставрирания златен купол на катедралния съборен храм във Велики Новгород, съобщи Новгородската държавна телерадиокомпания "Славия". Два обучени ястреба, собственост на новгородския орнитолог Владимир Михайлов, ще кръжат около купола и ще пропъждат гълъби и врабци от небето над храма. Изпражненията на плевелните птици повреждат скъпоценното покритие на купола и нанасят сериозни щети на църквата. Орнитологът Михайлов е известен в Новгород с това, че отглежда болни пернати екземпляри или хищни птици-бебета, останали без родители. За последните четири години Владимир Михайлов е излекувал около 30 различни пернати хищници. След оздравяването им, соколарят ги пуска на свобода. Новоизлюпените бебета пък дава на зоопарка или отглежда и обучава, подпомаган от синовете си и от отряд доброволци.

Реставрационните дейности на храмовия купол и покриването му със златни плочки започнаха през есента на миналата година. Възстановяването със златно покритие на една от най-старите светини на Руската Православна Църква (РПЦ) се осъществява със средства  по федералната програма "Културата на Русия", както и със средства от Руската Православна Църква. Специалисти считат, че златният купол трябва да бъде реставриран, като правило, поне веднъж на 30 години. За последен път покритието е било обновено в началото на 80-те години на миналия век. Към момента на реставрирането преди година  главният купол е загубил около 40% от позлатата си.
Според летописи, строежът на каменния Софийски събор започва през 1045 година от княз Владимир Ярославович, син на княз Ярослава Първи, и от новгородския епископ Лука.
Храмът е осветен на 14 септември 1052 година. В годините на Съветската власт съборът преминава в структурата на Новгородския държавен музей. През 1991 г. храмът е върнат на Новгородска епархия, а на 16 август същата година руският патриарх Алексий отслужи специален чин по обновление на църквата.
Опазването на важни сгради посредством грабливи птици не е новост за Русия. Московският Кремъл, например, също е охраняван от отряд пернати служители.

Постоянният адрес на статията: http://www.rian.ru/society/religion/20060704/50851942_1.html

От 02.10.2005 до 09.10.2005 в Чешкия град Опочно се проведе соколарска среща с голямо международно участие.
Домакините – Чешкия соколарски Клуб и Чешко-Моравския ловен съюз, оглавявани от министъра на Земеделието – бяха приготвили редица приятни изненади на присъстващите на този форум, участници и гости.
Соколари от цял свят бяха приети в малкия китен градец Опочно, където Международната Асоциация по Соколарство и Запазване на Грабливите Птици – IAF – проведе своята 38-ма годишна среща. Над 100 делегати от цял свят присъстваха на това грандиозно събитие.

Бе направен световен преглед на годишните доклади. Той включваше редица аспекти и голям обем от информация, като напр. ситуацията на соколарството по страни, развъдените в неволя и пуснати в природата соколи и други редки грабливи птици, качествено излекувани и правилно възстановени в природата хищни птици, както и мн. др. теми, които бяха разгледани. Административната част приключи и бе даден сигнал за начало на ловните дни.
Гилдията на соколарите от България бе представена от Павел Якимов, в качеството си на Президент на Българската Асоциация за Запазване на Грабливите Птици – БАЗГП – Соколарската Асоциация.