Как и къде да се прикрепи радио предавател на ловуваща птица - това са двете ключови решения, които всеки соколар внимателно трябва да вземе.

Методите за прикрепване на предаватели на птици много са се развили през годините и непрестанно се усъвършенстват. Не спира набавянето на нов опит и откриването на нови материали.

Обясненията, които тепърва предстоят целят да запознаят интересуващите се с предимствата и недостатъците на всеки от описаните четири метода, които до момента се използват по света за прикрепване на предаватели.

Соколарските птици са първите животни, на които се слагат предаватели. Това става преди много години. Методът за прикрепване постепенно се развива, като минава през успехи и грешки. Когато някой метод се провали, това може да коства загуба на предавател или по-лошо – нараняване, загуба или даже смърт на някоя птица. За това тази тема разчита на мненията на соколарите, кой метод е „най-добър” или „най-безопасен” за ползване. Повечето опитни соколари вече са решили кой от методите да ползват. Някои са имали преживян инцидент и така се е потвърдил недостатъка на един метод срещу друг.

В допълнение на това, как да се избере някой по-подходящ метод, трябва да се подходи с нужното внимание и съобразителност. Или както Дъг Пинео отбелязва: „Всеки добър метод за прикрепване на предавател изисква да не се търсят преки пътища, т.е. да не се избързва. Трябва да уважаваме птицата, като се уверим, че начина, по който сме монтирали предавателя е удобен за нея, не е направен небрежно и само най-добрите материали са ползвани.”

Също така е вярно, че някои отрицателни мнения са се формирали заради конкретни методи за поставяне, които са излезли от употреба заради недостатъците си. Например, използването на 45-сантиметровата дълга антена от 70-те, която се е поставяла на опашката. Или тежкият предавател, който е водел до загуба на опашно перо. Поставянето на опашката, в този случай би трябвало да се преразгледа и прецени според днешните стандарти – прекрасен дизайн на предавателите за опашка, много къси антени, леки и аеродинамични предаватели (като Micro-то), новата възможност да не се маха предавателя от птицата след тренировка, за да се изключи или включи и тн.

Много млади и неопитни соколари следват сляпо съветите на техните ментори, използвайки старите методи и материали, които техните ментори за ползвали, докато са били начинаещи. Други са повлияни от това, какво се ползва в местната соколарска група. „Маршал” е в уникалната позиция да бъде близо до соколарите по целия свят и така да осъществява постоянен контакт. Соколари от цял свят споделят мнението си как биха искали да се поставят предавателите им и защо. Това помага ние да разберем техните нужди и да ги осъществим.

По-долу ще намерите наблюдения за основните рискове и преимущества на четирите основни метода за монтиране на предавател, използвани от соколарите днес. Това са поставянето на крака (или тарсуса), на опашката, на врата и четвъртата възможност, чиято приемственост сред соколарите по цял свят продължава да расте през последните шест години – TrackPack-ът.

1. Безопасност на птицата – това е причината с най-висок приоритет. Тя ограничава физическото нараняване при удар, сблъсък или внезапно смъкване на предавателя.

2. Ефектът на работа (експлоатационните качества) на предавателя. Т.е. загубата или разпадането на сигнала според това какво е местоположението.

След това са следните съображения:
- Как това може да затрудни ловуващата птица? Добре ли е поставен? Аеродинамиката?
- Колко лесно се поставя и маха? Какво означава „лесен за употреба” според соколаря?
- Естетиката и вида са важни за много хора. Дали е дискретен или се натрапва?

Разглеждайки снимки на летящи или ловуващи птици, ние можем да добием визуална представа отвъд това, какво представлява един метод за прикрепване. От една птица, кацнала на ръкавица с качулка на главата можем да вземем предвид другите ефекти, при висока скорост и движение.

Когато опитате да определите преимуществата, запомнете, че те могат да се разглеждат само като отнесени към други въпроси, тъй като всички методи за поставяне на предавателите все още съдържат елемент на риск. Няма естествен, природен, органичен или напълно безопасен начин да се закрепи безопасно външно електронно устройство за тялото на активно лувуваща хищна птица. Това е въпрос за ограничаване на риска.

* Ще се използва ли предавателя за „късокрила” птица, която с трясък минава през храстите след плячката или „дългокрила” птица, която удря дивеча с пикиране при висока скорост?
* Кой метод ще има най-малко въздействие върху полета на птицата, нейната ловна ефективност и подвижност?
* Кой метод ще има най-малък риск от нараняване за птицата при вида лов, който аз практикувам?
* Кой метод е най-бързият и най-лесният при поставяне и махане на предавателя при всеки полет?
* Кой метод ще даде най-добър резултат в повечето ситуации? С други думи, има ли предимство за това, колко силен или слаб може да бъде сигнала, според поставянето на педавателя?

Следва...

1-ви начин:

Общ преглед
Поставянето на крака (тарсуса) е бил първият начин за поставяне на предавател използван от Соколарите и до момента е най-често използваният метод в Сащ и Европа. Изработва се кожен ремък с подходящите размери и форма, които да паснат на птицата. Начина за изработване на коженото ремъче е същият, който се използва за закрепване на звънчетата за краката на птиците. Прикрепва се към предварително изработен жлеб, отверстие на предавателя. Важно е да се преплете на кръст коженото ремъче преди да се закрепи за птицата, за да не се допира никаква метална част или ръб до крака на хищника. Ремъчето се поставя почти плътно около крака на птицата и над соколарските ремъчета. Този начин за прикрепване на предавателя почти винаги се слага и маха при всеки полет.

Някои соколари поставят предавателя на крака на своите птици използвайки металните халки на „алмерите” чрез малки „свински опашки”. Този начин води след себе си риска „свинската опашка” да се скъса при опиране в металната халка, когато са ниски температурите. Възможно е да се намерят „свински опашки” и за студено време.


Предимства при монтиране на крак:

1. Сигурно е - поддръжниците казват, че закрепването за крака е много по-сигурно и не може случайно да падне на полето. „Ако искате винаги да прибирате птицата си, използвайте монтиране на крака.” Начина за поставяне на крака чрез коженото ремъче, когато е двойно подсигурен над възела, е доказан и пробван през годините.

2. Кракът е добро място да се носи тежест - има спорове, че щом като птиците са създадени да носят тежест с краката си, тогава това е по-естественото място да се прикрепи някаква допълнителна тежест.

3. Лесно се слага и маха - въпреки, че някои птици се дразнят, когато нещо им се мотае из краката, повечето лесно приемат поставянето на коженото ремъче около крака преди полета, без да се нервират и сърдят.

4. Просто е - няма нищо сложно в поставянето на крака. Коженото ремъче се е използвало с векове и всеки може да си го изработи сам.


Недостатъци и рискове:

1. Има възможност за сериозно нараняване - изкълчени стави и наранявания по краката настъпват при сблъсък с дивеч, телени огради или минавайки с висока скорост покрай други пречки на полето. Наранявания по пръстите при силно удрящи дивеча соколи са също възможни рискове.

2. Най-предразполагащо за токов удар (когато птицата кацне на електропровод) - по-късите антени помагат срещу този риск, но смъртни случаи все още се случват, поради това, че антената виси от крака и създава контакт.

3. Критиците казват, че поставянето на крака прави ловуващата птица инвалид - когато два предавателя за крак, звънци и идентификационна плочка се използват, птицата едва ли може да си прибере краката, докато лети и човек може само да си представи какво съпротивление оказва вятърът и какви усилия костват за птицата да извади краката си в края на пикирането. Много хора са убедени, че птица, която неохотно удря дивеча ще преодолее това, когато пречките се махнат от краката и. Някои реагират срещу това така: „Как ще ви се хареса да тичате с вързани около глезените регистрационни номера?”

4. От всички възможности това е най-лошата позиция за поставяне на предавател - когато птицата е на земята, предавателя и неговата антена също са долу, а това значително отслабват сигнала. Даже антената да е насочена точно към вас, почти няма да можете да уловите сигнала или той ще е изключително слаб.

5. Други хищни птици ще помислят, че вашата птица носи нещо - вашият сокол или ястреб може да бъде нападнат или тормозен от някой блатар, който може да провали полета, като го изгони от територията или даже по-зле.

6. По-лесно е за птицата „да работи” върху предавателя - изгубена птица може да причини много сериозни щети на предавател монтиран на крак, по време на „часовете за шляене” (времето, когато птицата се е изгубила и вие я търсите; тогава птицата може да седи на едно място и да се занимава с нещо). При предавателите със стария дизайн шлауха може лесно да се разкъса и батериите да се махнат или паднат, като това изключва предавателя. Това е невъзможно при сегашния дизайн, но пък е възможно за бездействаща птица да унищожи антената преди да сте я намерили.

Предавателите на „Маршал”, които могат да се поръчат с възможност за монтиране на крак са: RT+, Scout и Micro.

2-ри начин:

Общ преглед
Сегашното прикрепване със скоба беше изработено от двама иновативни калифорнийци. Методът за поставяне на опашката използва малко „клипче” постоянно прикрепено до едно от централните опашни пера. Монтирането на предавателя за опашката става със „скобата”, която има малки кукички като част от конструкцията си, които се вкарват в „клипчето”. Може да се сложи и свали при всеки полет или, ако предавателя има магнитен „ключ”, да остане на птицата и да се свали само, когато е нужно да се сменят батериите. Почти всички соколари от страните в Арабския залив използват „клипчета”. С появяването на по-късите антени, плоските предаватели и подобрените „клипчета” и инструменти, монтирането на опашката се използва от все по-голям брой соколари в САЩ и Европа.

Предимства на монтирането на опашката:

1. Пази краката необременени – поддръжниците харесват как този метод освобождава краката и ги оставя на безопасно разстояние, когато има контакт с дивеча. С крака, удобно прибрани към тялото птицата има по-малка вероятност да бъде тормозена от друга хищна птица. С един лек предавател на опашката има малък ефект върху полета на ловуващия сокол и маневреността му.

2. По-добра позиция за излъчване на сигнал – предавателят е високо и винаги дава по-добър сигнал, докато птицата е на земята, защото антената е под ъгъл 45° и сигналът се излъчва в радиус от 360°.

3. Много лесно се слага и сваля (при някои птици) – ако приемем, че птицата е привикнала към това да бъде докосвана по основата на опашката (процес, близък до този с качулката) тя ще седи спокойно, докато поставите бързо „клипчето”.

4. Приятен на външен вид – с появата на новия плосък дизайн на предавателите с къси антени, „клипчето” не пречи и едва се забелязва.

Недостатъци и рискове:

1. Центраното опашно перо може да се отскубне – въпреки, че повечето инциденти с този метод останаха в миналото, където всички предаватели имаха дълги антени, днес е все още рисковано. Има хора, които използват 151 MHz „клипчета” и имат 45 см дълга жица висяща под перата. Поради това обвивката на сегашните антени беше неизбежна. Но даже и с днешните къси антени пак може да се отскубне някое централно перо. По време на борбата с дивеча, когато предавателя се бута или дърпа. Ако има сериозна травма на фоликулата, перото може никога да не порасне. Понякога, поставяйки обратно във фоликулата изпадналото перо това може да му позволи да заздравее и при следващото линеене да порасне ново перо. Някои поддръжници все още казват, че е "по-добре да загубиш само перо, отколкото счупен крак или травма на врата”.

2. Някои птици не го търпят – някои птици така и не свикват с теглото на нещо закачено на опашката им и непрекъснато си оправят перата, като понякога всъщност унищожават перото, на което е закачен предавателя.

3. Може трудно да се ползва – някои птици не обичат да бъдат пипани на това място и е почти невъзможно да се сложи или свали предавател без да се хване първо птицата. Да се сложи „клипче” на раздразнителна птица точно преди полет може да бъде досадно за соколаря и птицата, която при свалянето на качулката е вече сърдита.

3-ти начин:

Общ преглед

Соколарите използват връзка, ластик или друг разтягащ се материал за закрепване на предавателя на врата, като връзката минава през жлеба на капачката на предавателя, от където обикновено минава коженото ремъче при закрепването на крака. Преди полета, докато птицата е с качулката предавателя се слага около врата на птицата. Предавателя виси пред гърдите или понякога влиза под перата над рамото. В края на 70-те голям брой уважавани соколари са използвали в началото метода за поставяне на врата и много са следвали техният пример. Те накрая преустановили това, поради възникнали инциденти с дългите по онова време антени. Все пак, с днешните по-малки предаватели и по-къси антени доста соколари все още използват метода за поставяне на врата, който им позволява също така да освободят и запазят краката.


Преимущества на метода за поставяне на врата:

1. Много е прост – на поддръжниците им харесва да държат кракат свободни от уплитания заради всички причини описани при методът за поставяне на крака.

2. По-добра позиция за предаване на сигнал – предавателя е горе над земята и дава по-добър сигнал, когато птицата е на земята, обикновено в почти вертикална позиция, което е идеално, тъй като получавате сигнал във всички посоки.

3. Бързо се слага и сваля (при някои птици) – на поддръжниците им харесва как бързо могат да сложат предавателя на птицата, точно преди употреба. Той също така може лесно да се извади или да се среже, докато птицата е концентрирана върху храната.


Недостатъци и рискове:

1. Тежки наранявания или смърт – ако се използва къса, твърда антена и подходящ материал за поставяне на врата (ластик №16), птицата ви може да се обезглави от антената, която се е оплела за дивеча или за някоя жица. Едно предупреждение при употребата на ластици – бързо се износват, ако не се сменят често. Също така лесно се късат от острия клюн на загубилата се птица, която има достатъчно време да се концентрира върху задачата.

2. Някои птици не го търпят – в момента, в който имат време (времето за "шляене") ще започнат да дърпат антената в опит да свалят предавателя. Някои соколари са виждали птиците им застанали на стойките с предавател и ластик подаващи се от устата им. Други са виждали клупа да минава през устата и да заседне в езика напреки, дърпайки главата им надолу и причинявайки паника (и на двамата).

3. Виси отпред, където се развива цялото действие – Освен ако не се махне бързо, предавателя виси отпред, докато птицата се храни или се бори с дивеча и е възможно по случайност птицата да хване антената и след това да се паникьоса, докато се опитва да се отдръпне, като това се влошава в гневно избухване, внезапно раздразнение. Както при поставянето на крака, може да ви се наложи да сменяте накъдрените антени по-често заради това. Също така седи на пътя на потенциален силен удар с дивеча, като това вероятно ще нарани гърдите. Тъй като не сме в състояние да видим ефекта при дълго пикиране и висока скорост, не е известно, дали антената бие пръстите или краката.

4-ти начин:

ПОСТАВЯНЕ НА ГРЪБ (TrackPack)

Общ преглед

Backpack-ът представлява малка гладка плочка, поставена на гърба на птицата, в която се вкарва скобата на предавателя, като същевременно предпазва птицата от директен контакт със скобата. Държи се в това положение от плоска тефлонова лента, която се увива около тялото на птицата и след това под крилата във формата на 8-ка. Както се работи с качулката, така и тук „плочката” трябва да бъде поставена внимателно и удобно на всяка отделна птица. Веднъж поставена, лентата се подрежда под перата, където не се забелязва. Може да се остави на птицата за един или повече сезони. Така предавателя може да работи високо на гърба между раменете. Докато "хамутът" е на птицата предавателят може да се поставя преди всеки полет или да се остави на птицата, докато не дойде време да се сменят батериите, като при поставяне на опашка.

Предимства:

1. Добра позиция за предаване на сигнал – тъй като е по-високо над земята, също като при поставянето на врата, монтирането на гърба означава по-добра позиция за излъчване на сигнал по всяко време, докато птицата ви е на земята.

2. Лесна за поставяне – поставянето или махането на предавателя е бързо и просто. Птиците са по-малко чувствителни, когато се докосват по гърба и раменете, от колкото по основата на опашката. Винаги е лесно да се намери и види лентата.

3. Най-безопасната позиция върху тялото – високо на гърба и между рамената е най-далечната позиция от всякакъв контакт с дивеча. Високо и настрана от евентуален контакт с електропроводи го правят най-малко вероятното място за инцидент от токов удар (в това отношение е по-добре от поставянето на крак или врат). Също така оставя краката свободни и неангажирани.

4. Аскетично приятни – с плоския си дизайн, къса антена, предавателя на практика изчезва от поглед. Лентата влиза между перата и така рискът от това да увисне на нещо е изключително малък.

5. Удобен – няма нужда да се слага отново всяка година, за разлика от поставянето на опашката. Също така може да се поставя на млади птици или на хак, преди да са се оперили напълно. Хамутът може да бъде оставен целогодишно на птицата, а тефлоновата лента е доказала здравината и безопасността си през годините при много диви птици.

Недостатъци и рискове:

1. Ако поставянето е погрешно може да се стигне до наранявания и травми – BackPack-ът поставен твърде стегнато на птица, която гради мускулатурата си през сезона може да причини раздразнителност. Ако лентата е отпусната може да излезе над перата на птицата и да се закачи за нещо при висока скорост или даже да обеси птицата. Има случаи на инциденти и наранявания при използване на нискокачествени материали (найлонови ленти или връзки, ръчно направени пластмасови плочки с остри ръбове).

2. Някои птици няма да го търпят – най-често, ако поставянето не е правилно напаснато – твърде свободно или твърде стегнато – действията на птицата, когато е без качулка ще ви покажат доста бързо. При такива случаи лентата трябва да се махне и постави наново, като този път се погрижите да се постави правилно. Има малко на брой птици, които поради каквато и да е причина няма да приемат Backpack-ът, след като бъде поставен. Без значение дали е поставен правилно и удобно. В такъв случай цялата система трябва да се свали.

5-ти начин:

КОМБИНАЦИИ

При възможност това е най-добре да се направи. Комбинациите представляват поставяне на два предавателя на птицата. Един основен предавател и един поддържащ. Съчетаването става по много начини - на гръб и опашка, на гръб и крак, на гръб и врат, на опашка и крак, на опашка и врат, на крак и врат, два на опашка, два на врат, по един на крак и тн. Комбинациите могат да се съчетават по различни начини.Това се прави в случай, че единият от двата предавателя откаже.

И така, как да направим своя...

Както разбирате има много неща, които трябва да се обмислят, когато става въпрос за начините на поставяне на предавателя върху птицата. От многото неща за запомняне, най-важният приоритет е този: вашето решение трябва да се основава, първо и най-вече на безопасността на вашата птица, след това на постиженията на птицата и най-накрая колко удобно и подходящо е това за вас.

В днешно време повечето соколари облитат своите птици с два предавателя като предпазна мярка. По същия начин парашутистите използват два парашута, колите имат два фара и тн. И въпреки, че предавателите станаха толкова надежни, че вече можете спокойно да използвате само един, все още има много начини нещата да се объркат на полето. Един от тях е да имате перфектен предавател, който да падне поради грешка при начина на поставянето му.

За това е разумно да имате възможност да избирате при повече методи на поставяне на предавател, като също така използвате два различни начина на една и съща птица. Вместо две клипчета на опашката, можете да използвате поставяне на крак и опашка. Вместо два предавателя за крака, опитайте да ползвате един на крака и един на опашката.

По наше мнение идеалният вариант за повечето „дългокрили”, според опита на облитаните в САЩ е комбинацията – PowerMax на TrackPack (т.е. на гърба) и Micro на опашката. Това дава всички предимства при поставянето на двете устройства на гърба – основният Ви предавател, който е с много голям обхват и вторият, който се явява резервен и е много малък и лек.
Идеалният вариант за големите „късокрили”, според редица специалисти е използването на Scout на TrackPack или опашка. А за по-малки птици, Micro-то.

В допълнение към избора на правилния педавател за вида и размера птица, който ще облитате, отделете време, за да обмислите внимателно начините за поставяне, които ще използвате. Преправете или използвайте най-добрата кожа за ремъците, които ще се ползват за поставяне на крак, като се уверите, че са удобни. Използвайте най-леките, най-плоските предаватели за поставяне на опашка заедно с най-безопасните „клипчета” за опашка. Потърсете най-точния и подходящ като размер и тегло ластик за поставяне на врата. Намерете помощ при поставяне на TrackPack-а, за да сте сигурни, че монтирането ще е правилно и удобно. Не се скъпете, като използвате стари, съмнителни батерии. Накратко, уважавайте птицата си и не позволявате да й се поставя лоша екипировка и по начин, който ще е опасен за живота й. Всичко това помага на телеметрията Ви да не се натрапва и пречи по време на вашите соколарски излети. В същото време ще бъде винаги там и ще ви служи надежно, когато имате нужда.

УСПЕШНИ ПОЛЕТИ!!!